a 8-a legislatură Vladimir URUTCHEV

. – Авариите в Чернобил (1986 г.) и Фукушима (2011 г.) ясно показаха трансграничните последици за гражданите и околната среда. Това предопределя необходимостта от най-високи стандарти и гаранции за ядрената безопасност в световен мащаб, както и ангажираността на ЕС за подпомагане на тези цели в трети страни.
Съществуващите регулаторни рамки и най-добри практики в Съюза са надеждна основа за насърчаване на създаването на ефективна ядрена безопасност и радиационна защита, както и ефикасни гаранции за ядрените материали в трети страни.
Новият инструмент за сътрудничество с трети страни в сферата на ядрената безопасност предвижда съгласуваност с конвенциите за ядрена безопасност и управление на радиоактивните отпадъци, както и взаимно допълване с други международни организации и проекти в трети страни, с което се разширява обхватът на мерките и се избягва дублирането на разходите.
От особена важност е използването на резултатите от партньорски проверки от реномирани международни организации за планиране на сътрудничеството с трети страни.
Докладът препоръчва да се използват цялостни оценки на риска и безопасността („стрес тестове“) на съществуващите инсталации и новоизграждащите се централи за откриване на недостатъци и прилагане на най-високите стандарти за ядрена безопасност.
Инструментът също така насърчава по-голяма прозрачност и откритост на органите в трети страни в процесите на вземане на решения, свързани с безопасността на ядрените инсталации.

Уважаеми колеги,
Днес ЕП одобри с голямо мнозинство продължаването на програмата на Евратом за научни изследвания и обучение с внушителната сума от 770 млн. евро за следващите две години до новия период за планиране, който започва от 2021 г.
По този начин Парламентът показа, че сигурността на ядрените материали, ядрената безопасност и радиационната защита трябва да се поддържат на възможно най-високо ниво и постоянно да се подобряват с оглед защитата на човешкото здраве и околната среда, за което е необходима сериозна научно-изследователска дейност.
Специален акцент на програмата са изследванията, свързани с безопасното управление на радиоактивните отпадъци и по-нататъшното развитие на ядрените технологии, които предоставят изпитана възможност за ограничаване на климатичните промени и дългосрочното намаляване на изхвърляните парникови газове от енергийните инсталации.
Изследванията в областта на термоядрения синтез, целящи създаването на нов енергиен източник без въглеродни емисии, също са застъпени в програмата в нужния обем.
Необходима е съгласуваност на дейностите по Програмата на Евратом и програма „Хоризонт 2020“, което ще спомогне за по-силно взаимодействие между ядрените и неядрените изследвания и трансфер на знания в области като радиационната защита и медицинските научноизследователски програми или дейностите за подкрепа на мобилността на научните изследователи, което да допринесе за привлекателността на научноизследователската професия в ядрената област.

Днес Европейският парламент прие своя ключов доклад относно бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2020 г., броени дни преди Европейската комисия да представи законодателните предложения по ОСП за следващия програмен период 2020 – 2027 г. в началото на месец юни.
Подкрепям така представената позиция на Европейския парламент, която призовава към запазване на общностния характер на политиката при съхраняване поне на сегашните нива на финансиране в следващата Многогодишна финансова рамка, за да се постигнат заложените амбициозни цели.
Предлаганият „нов модел“ на прилагане, при който на държавите членки се предоставя много по-голяма гъвкавост, следва да бъде ориентиран към постигането на конкретни резултати по отношение на ресурсната ефективност, околната среда и климата, както и да води до съществено опростяване за земеделските стопани.
Разпределението на директните плащания между държавите членки трябва да бъде справедливо и да отчита обективните критерии. В тази връзка е необходимо преразглеждане на настоящата система с оглед стимулиране на земеделските стопани, които активно упражняват селскостопанска дейност, за да изкарват прехраната си.
Ето защо предлаганите мерки, свързани с обвързване на подкрепата с постигането на допълнителни обществени ползи, по-висока ставка за първите хектари, постепенно намаляваща подкрепа за по-големите стопанства, както и въвеждане на задължителен таван на помощта на ниво Европейски съюз, биха спомогнали за постигане на тази цел.